Здравейте и добре дошли в света на кунг-фу – едно учение изискващо усилия, но даряващо вечност!
Един от най-ценните дарове при продължителна практика на Кунг-Фу е, че опознаваме собственото си тяло – видимата и невидима сила.
Редовните тренировки състоящи се от упражнения за дишане, разтягане, сила, кардио, бойни техники включително спаринг, както и упражнения за подсилване на Чи силата, правят тялото гъвкаво и силно, а нас самите – тонизирани, с повече физическа издръжливост, по-добро цялостно здраве и сън.
Практиките учат на спокойствие, съсредоточаване и овладяване на ума. Пътят на кунг-фу е път на съзнаване на света и самосъзнаване на нас самите.
Смята се, че началото на Шаолин Кунг-фу се поставя някъде около 537 г. от будисткият монах Бодхидхарма.
Легендите говорят, че от Индия той пътувал към Китай а целта му била да се срещне с императора и да разпали вече горящият пламък на будизма, насочвайки го в правилна посока. Императорът на тази огромна страна също бил будист и очаквал срещата с монаха с голяма радост. Съдбата била такава, че двамата не споделяли еднаква гледна точка и разбиранията им за будизма били различни. След срещата им Бодхидхарма се отправил на север, където достигнал до манастира Шаолин. Там той забелязъл, че поради дългото стоене в една и съща поза при всекидневните песнопения и молитви, телата на монасите са доста заслабнали физически. В противовес на тяхната слабост, Бодхидхарма започнал да ги учи на дихателни практики и упражнения, предназначени за увеличаване на Чи потока и изграждане на сила. Тези комплексни упражнения, модифицирани от индийските Йоги (главно Хатха и Раджа) се базирали на движенията на 18-те основни животни в индокитайската иконография. В последствие ги съчетал и с прости техники за самозащита, поради честите нападения от разбойници. Така било поставено началото на Шаолинското Кунг Фу.
Другият стил, който се практикува е Кунг Фу То’а.
То е създадено от иранският учител Ибрахим Мирзай в периода от 1950 до 1970 година. Той развива и създава този стил, стремейки се да въплати в него възможността, практикуващите го да използват и насочват енергията си по най-правилния начин.
След ислямската Революция в Иран, стилът То’а бил забранен от правителството. Враждебността на Ислямските органи била насочена най-вече към духовния аспект на учението на Ибрахим Мирзай. Ислямистите не само го изпращат в затвора, но нареждат и да бъде прострелян в краката. Учителят знаел какво го очаква в бъдеще ако остане в Иран. Затова се отправя към Турция, а после към Европа. Днес неговото местонахождение е неизвестно.
След като управляващите в Иран забраняват практикуването на Кунг Фу То’А, стилът продължава да се разпространява от последователите на Учителя Мирзай. Трениращите извън държавата са в най-малко десет страни в Европа, Северна, Южна Америка и Близкия Изток.
Кунг Фу То’ А се фокусира върху заздравяване духа, душата и тялото на тoзи, който го упражнява. Стилът съчетава повече от 73 000 техники с ръце и крака. Умелият практикуващ изглежда сякаш изпълнява сложен танц, но всеки човек, с опит в борбата и самоотбраната, веднага ще различи техниките, които превръщат този танц в опасно бойно изкуство.
Зала Дианабад
Ден |
Час |
---|---|
|
19:30-21:30 ч. |
|
20:00-22:00 ч. |
Зала Обеля
Ден |
Час |
---|---|
|
18:00-19:00 ч. |
|
18:00-19:00 ч. |